Сергей Прокофиев
(1891-1953)
- Сергей Прокофиев
Сергей Сергеевич Прокофиев (Sergei Prokofiev) е руски композитор, пианист и диригент.
Роден е на 27 април 1891 година в Сонцовка, Украйна. Произхожда от сравнително заможно семейство. В много ранна възраст започва да изучава пиано. Момчето притежава музикален талант и той се проявява още на петгодишна възраст. На седем години Сергей се научава да играе шах и се среща с различни шампиони от своето време. Но музиката е тази, която се превръща в страстта на неговия живот.
През 1902 година Сергей Прокофиев започва да взема уроци по музика. Една от първите му работи е композицията по пиано във фа мажор, но написана без да включва си бемол. Веднага след като се запознава с теоретичните основи, започва да експериментира и изгражда свой собствен стил. Първите му работи датират от 1908 година, когато е само на 17 години.
Въпреки че семейството му не иска той да започне музикална кариера толкова млад, през 1904 Сергей преминава приемните изпити и се записва в Консерваторията в Санкт Петербург. Учи композиция. Освен че е по-млад от колегите си, той се отличава и със своята ексцентричност и арогантност. Често е нетърпелив и несъгласен с правилата на училищната система, която намира за скучна. Става приятел на Борис Асафиев и Николай Маяковски. В Консерваторията учи при Николай Римски-Корсаков, който има репутацията на безотговорен човек. Дипломира се през 1909.
На следващата година умира баща му. Това слага край на финансовата му помощ, но за щастие на младия композитор вече е известен и ценен достатъчно, за да се издържа сам със своето изкуство. Първите два концерта за пиано на Сергей Прокофиев са съставени именно през този период – първият през 1912 (който ще звучи две години по-късно за наградата Рубинщайн) и е най-трудният и виртузният, и вторият през 1913, с които младият творец възнамерява да се утвърди като пианист-композитор. През 1914 Прокофиев напуска консерватория с най-високи оценки и печели премията Антон Рубинщайн като най-добрия студент по пиано. Малко след това предприема пътуване до Лондон, където се срещна Клод Дебюси, Морис Равел, Рихард Щраус и Игор Стравински.
През годините на Първата световна война Прокофиев се връща в Консерваторията, за да учи орган. Композира си първата си симфония, известна като “Класика”, която е в стил, вдъхновен от неокласицизма и Йозеф Хайдн. Според Прокофиев, ако Хайдн е бил все още жив, е щял да я направи по същия начин, с няколко промени в стила.
След кратък престой с майка си в Кисловодск, в планините на Кавказ, Сергей Прокофиев решава временно да напусне Русия. През 1918 година, на 27-годишна възраст, напуска родината си и започва да пътува в Европа и в Америка. Париж, Лондон и Чикаго са основните центрове, които оказват най-силно влияние за творческото му съзряване.
Завръща се в Съветския съюз през 1923, тъй като иска да участва в социалната и културна трансформация на страната, но е обвинен от бюрократичния апарат на Сталин във формализъм. Въпреки това Сергей Прокофиев продължава да развива своята гениална техника и се превръща в един от най-великите артисти на руската школа през този период. Музиката му се харесва, тъй като е изпълнена с ирония, понякога е саркастична, но преди всичко е инстинктивна и поразява със своя ритъм.
През 1918 посещава Сан Франциско, постига голям успех на един самостоятелен концерт в Ню Йорк и подписва договор за новата си опера, но скоро се озова във финансови затруднения и през април 1920 се завръща в Европа. Установява се в Париж. След това се премества с майка си в баварските Алпи и в продължение на една година се съсредоточава основно върху композирането. През 1923 година се жени за испанската певица Лина Лубера и се връща в Париж.
През 1936 семейството се установява в Русия . По това време “Съюзът на композиторите” определя какви музикални стилове са приемливи. Изключването на чуждото влияние през следващите десетилетия води до изолация на съветската артистичната общност от останалата част на света. В този климат Прокофиев се посвещава на композиране на музика за деца.
През 1941 творецът претърпява първия си сърдечен удар. Впоследствие ще има и други сърдечни атаки, които сериозно ще увредят здравето му. Поради войната той няколко пъти се премества на юг. Семейството му също претърпява много неудобства. Поради връзката си с 25-годишната Мира Менделсон той се разделя с жена си Лина. Седем години по-късно получава развод.
През 1944 Прокофиев се установява в едно имение извън Москва. Скоро след това претърпява лошо падане, от чиито последици никога не се възстановява напълно и през последните години темповете му на работа значително се забавят. На 20 февруари 1948 съпругата му Лина е арестувана с обвинението в шпионаж и е осъдена на двадесет години лишаване от свобода. Поради смъртта на Сталин наказанието е преустановено и Лина напуска Съветския съюз. Същата година година Прокофиев се жени за Мира. Последните му оперни проекти са отменени от програмите на театрите и това, съчетано с влошаване на здравословното му състояние води до окончателното оттегляне на Прокофиев от сцената. Последната му работа е Седмата симфония, представена пред публика през 1952.
Сергей Прокофиев умира на 5 март 1953 година от мозъчен кръвоизлив. Същия ден, 50 минути по-късно, умира Сталин. Новината за смъртта на Прокофиев преминава почти незабелязано, тъй като съветските власти постановяват всеобщото внимание да бъде съсредоточено върху смъртта на Сталин. Пресата съобщава за смъртта на великия музикант една седмица след събитието.